Наскоро излезе от печат фототипно издание на една от най-ценните книги свързани с историята и културата на Македония – обемистият “Алманах Македония”, пубилкуван за пръв път в София през 1931 година. Върху близо 1000 широкоформатни страници, с около 3500 уникални снимки, и богат обективно поднесен научно-обяснителен текст, в него е представена вярно културната и политическа история на Македония, с главен акцент приносите и съдбата на българското население в областта, след съдбоносния Берлински договор от 1878 година. От продължителната употреба, честото предаване от ръка на ръка, инкриминирането и скритото разпространение на книгата след 9 септември 1944 г. обаче, този безцзенен културно-исторически паметник се беше превърнал в библиографска рядкост.
   Невъзможният достъп до изданието спъваше работата на учените – особено онези в чужбина, които се интересуват от културата и съдбата на Македония, а и на обикновенния читател, пожелал да се докосне до безценната информация, събрана в тази своеобразна “културно-политическа енциклопедия”, свързана с етнографията, демографията, географията, историята и политическото развитие на Македония.

Уникална книга от 1931 г. с над 1000 страници и 3500 илюстрации бе представена в Европейския парламент. Алманахът "Македония", който е библиофилска и историческа ценност, от вчера възкръсна в тираж от хиляда броя. Любопитна подробност е, че книгата е била забранена след 1944 г. Част от тиража й светкавично се разпространи и в Брюксел. Инициативата за представянето на изданието принадлежи на евродепутатката Биляна Раева от АЛДЕ, НДСВ и унгарския й колега Магор Имре Чиби. Това съобщиха от Българската информационна служба към Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа.

/Никола Груевски, премиер на Република Македония/

    Николаос Груйос, гръцкия му дядо, който се роди в с. Ахлада до Флорина и загина през 1940 г. в планините на Албания, воювайки в редовете на гръцките войски срещу италианците.

"Нека дойде тук /с. Ахлада, Гръция/ г-н Груевски, за да види името на дядо си на паметника на героите в селото. Умря за Гърция, а не за "Македония", беше грък, а не славянин" сподели пред zougla.gr стар жител на село Ахлада, който беше близък на Николаос Груйос.

На 10 декември 1997 г. в редакцията на списание “Македонски преглед” се състоя среща с г н Владимир Панков . Преживяното от него през последните шест години е типичен пример за отношението на официалните власти в Република Македония към онези, които въпреки всички опасности имат смелостта да обявят открито своето българско национално самосъзнание. Г н Панков беше любезен да отговори на многобройните въпроси, свързани с неговата обществена дейност в Р Македония, забраната да участва в международния конгрес на славистите в Залцбург ­ Австрия, отказването от македонско гражданство, обявяването на гладна стачка и т.н.

На 13 ноември 1998 г. в Разлог се проведе научна конференция, посветена на 120-годишнината от Кресненско-Разложкото въстание. Конференцията бе организирана от Община Разлог, Общобългарският комитет “Васил Левски”, Македонският научен институт ­ София и Научно-информационната група към МНИ ­ гр. Разлог. При откриване на конференцията участниците бяха приветствани от кмета на Община Разлог инж. Георги Кирев. Научното ръководство на конференцията бе осъществено от проф. Дойно Дойнов ­ председател на Общобългарския комитет “Васил Левски”.

С ТРИ АВТОБУСА И 8 КОЛИ БЛАГОЕВГРАДЧАНИ ОРГАНИЗИРАХА РОДОВА СРЕЩА В ГЪРЦИЯ

164-ма благоевградчани, потомци на кукушки бежанци, осъществиха своята и на родителите си мечта и след продължила няколко месеца организация се върнаха заедно към корените си с екскурзия до Кукуш.

С три автобуса и осем леки коли кукушани оставиха зад себе си българо-гръцката граница и навлязоха в Дойранското поле. Отдясно на пътя склоновете на Беласица се снишават и постепенно пред очите на пътуващите изникват очертанията на част от брега на Дойранското езеро. Очите механично регистрират красивата гледка, но умовете на всички са заети с нещо друго. Особен дух витае в автобусите.

Ези­кът на Да­ме Гру­ев
(въз ос­но­ва на но­во­от­к­ри­ти­те му пис­ма)

/Статията е предоставена за публикуване в книжка 3 на списание "Македонски преглед"/

Повод да реагирам ми даде написаното от скопския професор по международно право Любомир Фръчковски в статията “Без лидерство, но с принцеса” във в-к “Дневник” от 20. 05. 2008 година.

Същият без стеснение определя българската политика към Р. Македония като глупава, примитивна и шовинистична, при това, използвайки като аргумент публикация и становища на неправителствена българска организация. Подобни оценки не са новост. Чували сме ги и друг път от устата на псевдо-политици, дипломати и журналисти от Скопие, за които подхранването на българофобията е най-важния критерии за по-висок професионален и кариерен статус.

Те бяха в унисон с официалната политика на бивша СФРЮ и БЮРМ към България и по правило бяха оставяни без отговор от българска страна. Допустимо ли е обаче днес професор по международно право в Република Македония /бивш министър на вътрешните работи/ да си позволява подобни квалификации към политиката на държавата, която първа призна независима Р. Македония, която даде безброй доказателства, че желае да развива приятелски отношения с нея, желае нейната стабилност и просперитет, нейното членство в НАТО и ЕС, правейки при това компромиси от гледна точка на своите национални интереси.

На 27 октомври 1998 г. в конферентната зала на хотел “България” в град Петрич се проведе научна конференция, посветена на три забележителни годишнини, свързани с историята на този изконен български край ­ 130 г. Българска църковна община, 125 г. новобългарско училище и 160 години от рождението на йеродякон Агапий Войнов ­ първоучителят на Петрич. Проявата бе организирана от Кметството, Градския исторически музей, Научната група при Македонския научен институт и Регионалния комитет на ВМРО в града. Конференцията беше открита от Ана Хантова ­ заместник-кмет по културата, а приветствие към участниците и гостите поднесе Васил Костенаров ­ председател на Общинския съвет. Научен ръководител бе доц. Д. Гоцев ­ председател на Македонския научен институт. По време на научния форум бяха изнесени седем научни съобщения, повечето с приносен характер. Техните автори принадлежат на различни поколения историци.

На 22 декември 1998 г. в Централния военен клуб Македонският научен институт ­ София организира юбилейна среща по случай 75 години от създаването на Института. На тържеството присъстваха редовните членове на МНИ ­ академици, професори, доценти, научни сътрудници и общественици; представители на хуманитарните институти при БАН, Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Института за военна история при ГЩ на БА, гости от обществени организации, журналисти, писатели, общественици.

Рай­ко Жин­зи­фов в Русия
Проф. д‑р М. Г. Смо­ля­ни­но­ва (Моск­ва)

списание “Македонски преглед”, г.ХХІІ, 1999 г, с. 15-36.