|
Македонски научен институт
ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНСКИЯТ НАУЧЕН ИНСТИТУТ
Македонският Научен Институт е най-старият специализиран център в света, занимаващ се с проучване миналото на Македония. Учреден е на 21 декември 1923 г. в София в аудитория № 10 на Софийския университет “Св. Климент Охридски” от 52 известни български интелектуалци, родени в Македония. Преобладаващата част от членовете-основатели са именити историци, езиковеди, етнографи, писатели, публицисти, юристи, медици, икономисти, художници и др. Те заемат важни постове в престижни научни учреждения, обществено-политически организации и държавни институции, поради което имат голяма популярност и авторитет в страната, а мнозина - и в чужбина. Според приетия от учредителите устав, целта на Македонския научен институт е да проучва историята, етнографията, географията и стопанския живот на областта; да събира материали за историята на освободителните борби; да издава научно-литературно списание и други трудове, посветени на различни аспекти от македонския въпрос; да се погрижи за създаването на Македонски културен дом,....
[ Прочети повече... ]
 В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ В БРЮКСЕЛ СЕ ЧУ ГЛАСЪТ И НА МНИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ В БРЮКСЕЛ СЕ ЧУ ГЛАСЪТ И НА МАКЕДОНСКИЯ НАУЧЕН ИНСТИТУТ
Проф. дин Трендафил Митев
/На снимката от дясно-наляво: Проф. дин Иван Илчев, проф .дин Тр. Митев .../
Наскоро излезе от печат фототипно издание на една от най-ценните книги свързани с историята и културата на Македония – обемистият “Алманах Македония”, пубилкуван за пръв път в София през 1931 година. Върху близо 1000 широкоформатни страници, с около 3500 уникални снимки, и богат обективно поднесен научно-обяснителен текст, в него е представена вярно културната и политическа история на Македония, с главен акцент приносите и съдбата на българското население в областта, след съдбоносния Берлински договор от 1878 година. От продължителната употреба, честото предаване от ръка на ръка, инкриминирането и скритото разпространение на книгата след 9 септември 1944 г. обаче, този безцзенен културно-исторически паметник се беше превърнал в библиографска рядкост. Невъзможният достъп до изданието спъваше работата на учените – особено онези в чужбина, които се интересуват от културата и съдбата на Македония, а и на обикновенния читател, пожелал да се докосне до безценната информация, събрана в тази своеобразна “културно-политическа енциклопедия”, свързана с етнографията, демографията, географията, историята и политическото развитие на Македония. [ Прочети последния ... ]
 Евродепутатката Биляна Раева възкреси ценен алманах за Македония Евродепутатката Биляна Раева възкреси ценен алманах за Македония
Източник: Frognews.bgУникална книга от 1931 г. с над 1000 страници и 3500 илюстрации бе представена в  Европейския парламент. Алманахът "Македония", който е библиофилска и историческа ценност, от вчера възкръсна в тираж от хиляда броя. Любопитна подробност е, че книгата е била забранена след 1944 г. Част от тиража й светкавично се разпространи и в Брюксел. Инициативата за представянето на изданието принадлежи на евродепутатката Биляна Раева от АЛДЕ, НДСВ и унгарския й колега Магор Имре Чиби. Това съобщиха от Българската информационна служба към Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа. [ Прочети последния ... ]
 Гъркът Николаос Груйос, дядото на Груевски Гъркът Николаос Груйос, дядото на Груевски
/ Никола Груевски, премиер на Република Македония/ Николаос Груйос, гръцкия му дядо, който се роди в с. Ахлада до Флорина и загина през 1940 г. в планините на Албания, воювайки в редовете на гръцките войски срещу италианците.
"Нека дойде тук /с. Ахлада, Гръция/ г-н Груевски, за да види името на дядо си на паметника на героите в селото. Умря за Гърция, а не за "Македония", беше грък, а не славянин" сподели пред zougla.gr стар жител на село Ахлада, който беше близък на Николаос Груйос.
[ Прочети последния ... ]
 ТЪРСЕНЕТО НА ИСТИНАТА МИНАВА ТЪРСЕНЕТО НА ИСТИНАТА МИНАВА
ПРЕЗ БОЛКА И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО
(интервю с Владимир Панков) списание “Македонски преглед”, г.ХХІ, 1998 г, с. 5-17.
На 10 декември 1997 г. в редакцията на списание “Македонски преглед” се състоя среща с г н Владимир Панков . Преживяното от него през последните шест години е типичен пример за отношението на официалните власти в Република Македония към онези, които въпреки всички опасности имат смелостта да обявят открито своето българско национално самосъзнание. Г н Панков беше любезен да отговори на многобройните въпроси, свързани с неговата обществена дейност в Р Македония, забраната да участва в международния конгрес на славистите в Залцбург Австрия, отказването от македонско гражданство, обявяването на гладна стачка и т.н. [ Прочети последния ... ]
 "120 ГОДИНИ КРЕСНЕНСКО-РАЗЛОЖКО ВЪСТАНИЕ” НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ
“120 ГОДИНИ КРЕСНЕНСКО-РАЗЛОЖКО ВЪСТАНИЕ” списание “Македонски преглед”, г.ХХІІ, 1999 г, с. 152-153.
На 13 ноември 1998 г. в Разлог се проведе научна конференция, посветена на 120-годишнината от Кресненско-Разложкото въстание. Конференцията бе организирана от Община Разлог, Общобългарският комитет “Васил Левски”, Македонският научен институт София и Научно-информационната група към МНИ гр. Разлог. При откриване на конференцията участниците бяха приветствани от кмета на Община Разлог инж. Георги Кирев. Научното ръководство на конференцията бе осъществено от проф. Дойно Дойнов председател на Общобългарския комитет “Васил Левски”. [ Прочети последния ... ]
 Няколко писма на Методи Шаторов Документи и материали 25478/1650 16 стр. Няколко писма на Методи Шаторов
списание “Македонски преглед”, г.ХХІІ, 1999 г, с. 75-82. Д-р Ташо Ив. Ташев
През 1960 г. във фондовете на Националния военноисторически музей (НВИМ) постъпиха писмени и веществени свидетелства, свързани с живота и дейността на професионалния революционер Методи Тасев Шаторов[1]. Известно е, че като партиен функционер дейността му след 1918 г. протича предимно в България, но за известно време той е и в емиграция СССР и Франция (Париж) във връзка с Испанската гражданска война. През 1939 г. се завръща в родния си град Прилеп, а след това живее и работи в Скопие (Вардарска Македония). Загива на 4 септември 1944 г. на връх Милеви скали (югозападно от с. Варвара, Пазарджишко) вече като командир на Трета въстаническа оперативна зона[2], при “неизяснени обстоятелства”[3]. [ Прочети последния ... ]
|
|
 С ТРИ АВТОБУСА И 8 КОЛИ БЛАГОЕВГРАДЧАНИ ОРГАНИЗИРАХА ... С ТРИ АВТОБУСА И 8 КОЛИ БЛАГОЕВГРАДЧАНИ ОРГАНИЗИРАХА РОДОВА СРЕЩА В ГЪРЦИЯ
164 потомци на бежанци от Кукуш пяха и играха български хора край Дойранското езеро
Източник: вестник "Струма" 164-ма благоевградчани, потомци на кукушки бежанци, осъществиха своята и на родителите си мечта и след продължила няколко месеца организация се върнаха заедно към корените си с екскурзия до Кукуш.
Част от групата позира за снимка за спомен
С три автобуса и осем леки коли кукушани оставиха зад себе си българо-гръцката граница и навлязоха в Дойранското поле. Отдясно на пътя склоновете на Беласица се снишават и постепенно пред очите на пътуващите изникват очертанията на част от брега на Дойранското езеро. Очите механично регистрират красивата гледка, но умовете на всички са заети с нещо друго. Особен дух витае в автобусите. [ Прочети последния ... ]
 Езикът на Даме Груев Езикът на Даме Груев (въз основа на новооткритите му писма)
списание Македонски преглед, г. ХХІ, 1998, с. 157-164.
Проф. д-р Иван Кочев
Новооткритите писма на бележития български революционер, деец и съосновател на ВМОРО Дамян Груев, публикувани от покойния К. Църнушанов, предоставят обилен материал, въз основа на който може да бъде анализиран не само езикът на Даме, но и възсъздаден неговият характерологичен портрет.
От досега известните 41 негови писма (38 от които до революционни дейци), това не можеше да се направи напълно. Езикът на Даме в тях е книжовният български език от края на миналия и началото на този век, в който наред със специализираната лексика и обрати, се откриват и клиширани изрази за наредби, разпореждания, инструкции, които трябва да бъдат приведени в изпълнение.
Накратко, езикът на Даме в досега известните писма не се различава съществено от този на другите дейци на ВМОРО. Не стои така положението обаче с езиковите особености в новите публикувани от К. Църнушанов 24 оригинални писма. Те са изпратени от Даме до неговия най-близък приятел от ученическите години Никола Дейков. Езикът им спомага да бъде разкрит преди всичко вътрешния мир на техния автор като човек, а след това и като революционер. [ Прочети последния ... ]
 ПРОФЕСОРЪТ И БЪЛГАРОФОБИЯТА ПРОФЕСОРЪТ И БЪЛГАРОФОБИЯТА
/Статията е предоставена за публикуване в книжка 3 на списание "Македонски преглед"/
Повод да реагирам ми даде написаното от скопския професор по международно право Любомир Фръчковски в статията “Без лидерство, но с принцеса” във в-к “Дневник” от 20. 05. 2008 година.
Същият без стеснение определя българската политика към Р. Македония като глупава, примитивна и шовинистична, при това, използвайки като аргумент публикация и становища на неправителствена българска организация. Подобни оценки не са новост. Чували сме ги и друг път от устата на псевдо-политици, дипломати и журналисти от Скопие, за които подхранването на българофобията е най-важния критерии за по-висок професионален и кариерен статус.
Те бяха в унисон с официалната политика на бивша СФРЮ и БЮРМ към България и по правило бяха оставяни без отговор от българска страна. Допустимо ли е обаче днес професор по международно право в Република Македония /бивш министър на вътрешните работи/ да си позволява подобни квалификации към политиката на държавата, която първа призна независима Р. Македония, която даде безброй доказателства, че желае да развива приятелски отношения с нея, желае нейната стабилност и просперитет, нейното членство в НАТО и ЕС, правейки при това компромиси от гледна точка на своите национални интереси. [ Прочети последния ... ]
 НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ В ГРАД ПЕТРИЧ НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ В ГРАД ПЕТРИЧ
списание “Македонски преглед”, г.ХХІІ, 1999 г, с. 154-155.
На 27 октомври 1998 г. в конферентната зала на хотел “България” в град Петрич се проведе научна конференция, посветена на три забележителни годишнини, свързани с историята на този изконен български край 130 г. Българска църковна община, 125 г. новобългарско училище и 160 години от рождението на йеродякон Агапий Войнов първоучителят на Петрич. Проявата бе организирана от Кметството, Градския исторически музей, Научната група при Македонския научен институт и Регионалния комитет на ВМРО в града. Конференцията беше открита от Ана Хантова заместник-кмет по културата, а приветствие към участниците и гостите поднесе Васил Костенаров председател на Общинския съвет. Научен ръководител бе доц. Д. Гоцев председател на Македонския научен институт. По време на научния форум бяха изнесени седем научни съобщения, повечето с приносен характер. Техните автори принадлежат на различни поколения историци. [ Прочети последния ... ]
 75 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО... ВЕСТИ 75 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКИЯ НАУЧЕН ИНСТИТУТ
списание “Македонски преглед”, г.ХХІІ, 1999 г, с. 149-151.
На 22 декември 1998 г. в Централния военен клуб Македонският научен институт София организира юбилейна среща по случай 75 години от създаването на Института. На тържеството присъстваха редовните членове на МНИ академици, професори, доценти, научни сътрудници и общественици; представители на хуманитарните институти при БАН, Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Института за военна история при ГЩ на БА, гости от обществени организации, журналисти, писатели, общественици. [ Прочети последния ... ]
 Райко Жинзифов в Русия Райко Жинзифов в Русия Проф. д‑р М. Г. Смолянинова (Москва)
списание “Македонски преглед”, г.ХХІІ, 1999 г, с. 15-36.
Райко (Ксенофонт) Иванов Жинзифов е виден български писател и обществен деец от епохата на националното Възраждане, изтъкнат публицист, поет, литературен критик. Неговото творчество привлича вниманието на изследвачите в Р България[1], Р Македония[2], Русия[3] и други страни[4]. И това не е случайно. Роден е на 15 февруари 1839 г. в географската област Македония, във Велес, в семейството на учител. По онова време не е съществувала самостоятелна македонска държава, самоопределението на македонците било българско, в това число и на самия Райко Жинзифов. Бремето на жестокото турско робство се удвоявало от това, че гръцкото духовенство се стремяло да елинизира славянското население на Балканите. Пагубното влияние на гърцизма по мнението на Жинзифов е довело до това, че някои българи забравили дори своя славянски произход:
|
Последни новини от форума
|